Бог е направил наистина твърде много за нас, за да ни освободи от фаталните последици на грехопадението. Провеждането на спасителният план центриран в изкупителната жертва на Божия Син коства на Бога най-скъпоценното Му притежание. Но Той не се е поколебал да направи всичко това за човечеството и с това е манифестирал безконечната Си любов към нас. Тогава за нас естествено се появява въпросът: Какво ние бихме могли да направим за Него, за да изразим нашата признателност, ако изобщо това е възможно? Дар за Господа
Съгласно Св.Писание, онова което Бог очаква от нас може да бъде сумирано в три неща:
1. Римл.12:1,2:
“И тъй моля ви братя, заради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу, като наше духовно служене. И недейте се съобразява с тоя свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля - това което е добро, благоугодно Нему и съвършено.”
След като изтъква Божиите добрини към света в предните глави, великият апостол призовава в нашия текст вярващите да отговорят на Божиите милости с нещо, именно да бъдат “жертва жива и свята”. Това означава пълно посвещение на живота, на онова, което имаме и сме, на Бога, за разлика от старозаветните животински жертви. Това е основно и всеобхващащо изискване. Нашият мироглед и поведение трябва да бъдат променени и съобразени с божествените принципи. Тук в този пасаж подчертаваме думата “свята” - жертва свята.
2. Изх.31:13-17:
“Говори тъй също на израилтяните казвайки: Съботите Ми непременно да пазите, защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз Съм Господ Който ви освещавам. Прочее да пазите съботата,, защото ви е свята... Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за свята почивка, свята Господу...”
Много сериозни и строги са изискванията свързани със съботата. Сигурно това не е случайно. Тук се изтъква, че съботата е белег на принадлежност, знак на особена връзка с Бога. Няколко пъти в този текст се казва, че съботата е “свята”. Пак подчертаваме думата “свята”. Това означава, че една седма част от времето ни е свято време и принадлежи на Бога. Това е второто изискване. Безспорно самото посвещение обхваща и времето ни, но тук става дума за отделяне на една седма част за по-специални цели; това е свято време. Читателят ще си спомни, че този въпрос е разгледан обстойно в предните глави.
3. Левит 27:30,32:
“Всеки десятък от земята, било от посевите на земята или от плода на дърветата е Господен, свят е Господу. И всеки десятък от черда и от стада, десятък от всичко що минава под жезъла да бъде свят на Господа.”
Главният поминък на евреите беше земеделие и животновъдство. Една десета част от всички доходи са святи средства и принадлежат на Бога. За трети път подчертаваме думата “свят” и в този пасаж. Ст. 32 говори за начина на отделяне десятък от добитъка - “всичко що минава под жезъла”. Равинската литература обяснява, че когато израилтянинът искаше да даде десятък, той затваряше агнетата и телетата в кошара с тясна врата, през която може да мине само едно животно. Майките биваха оставяни навън и когато се отвореше вратичката, младите животни се втурваха, за да отидат при майките си, а стопанинът стоеше с прът натопен в боя и докосваше всяко десето животно. Това означава “минаване под жезъла”.
И така нашата признателност към добрия небесен Баща можем да изразим чрез представяне телата си в жертва “свята”, чрез отдаване на “святото” време, съботата и “святите” средства, десятъка, на Бога.
От кога датира десятъчната наредба? Фактически тя не е нова за Мойсей. Първият човек за когото се споменава в Библията, че е отделил десятък е Авраам - Бит.14:18-20:
“Така Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино, та го благослови казвайки: Благословен да бъде Авраам от Всевишния Бог, Създател на небето и земята; благословен и Всевишния Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръката. И Авраам му даде десятък от всичко.”
Племенникът на Авраам - Лот беше отвлечен и ограбен, и Авраам отиде със своите хора за да го освободи. Бог го благослови в тази справедлива кампания и той се връщаше като победител. В нашия текст се говори за тържественото му посрещане от един велик свещеник и цар, на гр.Салим (старото име на Ерусалим) Мелхиседек, който се появява тук като метеор и изчезва в историята. Апостол Павел обяснява в посланието си към Евреите, че той е чудесен символ на Исус Христос като наш Първосвещеник. Авраам беше посрещнат с хляб и вино - главните продукти на Ханаан - в знак на благодарност за мира и просперитета на страната. Тогава той даде десятък от плячката на свещеник Мелхизедек. Всичко това показва, че Авраам е бил добре запознат с тази свещена институция. В израз на признателност към великия Дарител на всички блага, бащата на вярата отделя десятък.
Вторият докладван случай е Яков - Бит.28:20-22:
“Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене и ме упази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да облека, така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог и тоя камък който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко що ми дадеш, ще дам десятък на Тебе.”
Яков е беглец от своя бащин дом поради гнева на брат си Исав. Той е пренощувал на открито и Бог му се явява на сън за да го увери в Своята помощ и закрила. Думите на Яков тук в никакъв случай не изразяват съмнение в Божиите обещания, а едно позоваване на Божиите думи към него. Понеже Бог любезно му беше обещал, че ще бъде с него и ще го благослови, Яков от своя страна обещава да бъде верен на Бога през целия си живот. Обърнете внимание на израза ме относно десятъка. Той каза: “От всичко що ми дадеш, ще дам десятък на Тебе.” Това означава най-малко две неща: Яков признава, че всичко което получаваме иде от големият Дарител на всички блага. Те са Божии и от Божиите блага той ще върне една десета част на Него. И второ, макар че Яков не е могъл да връчва десятъка си лично на Бога, а вероятно на някой свещеник от типа на Мелхиседек, той изразява убеждението, че всъщност го дава на Бога. Десятъкът е свят и принадлежи на Бога.
Така и ние бихме могли по примера на Авраам и Яков да имаме същото убеждение и същата практика относно святия десятък, който е Божий.
В еврейската икономия Бог въведе стройна десятъчна система - Числа18:20-28:
“Господ рече още на Аарона: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз Съм твоят дял и твоето наследство между израилтяните.
А на левийците ето Аз давам в наследство всичките десятъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане... Защото десятъците, които израилтяните принасят за възвишаем принос Господу давам в наследство на левитите; за това рекох за тях: Те да нямат наследство между израилтяните. И Господ говори на Мойсея казвайки: Говори на левитите казвайки им: Когато вземате от израилтяните десятъка... тогава да принасяте от него десятък от десятъка за възвишаем принос Господу... и от тях да давате на свещеника Аарона възвишаем принос Господу.”
Когато евреите се установиха в Ханаан, земята беше разделена на 12 части, макар че народът се състоеше от 13 племена. Яков имаше 12 сина от които произлезе израилевият народ но тъй като един от синовете, Йосиф, имаше двама сина, Манасий и Ефрем, общо племената станаха 13. Бог нареди Левиевото племе, което беше посветено на духовна работа да остане без териториално наследство. Това бяха свещениците и левитите, два типа духовници. Тяхното внимание трябваше изцяло да бъде посветено на служба на Бога и да не се раздвоява с обработване на ниви и градини. Именно затова те бяха лишени от земя. Но за да бъдат обезпечени материално те и семействата им, Бог установи десятъчната система. Останалите 12 племена трябваше да отделят десятък и да го принасят на Бога, не на свещениците, а Бог щеше да плаща на Своите служители. Това се вижда ясно от Божията наредба в нашия текст. Левитите от своя страна, след получаване на десятъка, трябваше да отделят десятък от десятъка и да го предават на свещениците. Дали свещеник Аарон е отделял десятък не знаем. Десятъкът се е давал в натура и може би Аарон го е изгарял.
Евреите отделяли и така наречения втори десятък, предназначен за други цели - Втор.14:22-29:
“Непременно да даваш десятък от всичките си произведения... и десятъкът от житото си, от виното си и от маслото си от първородните от говедата си и от овцете си да ядеш пред Господа твоя Бог, на мястото където избере да настани името Си там... и да дадеш парите за какво да е нещо, което пожелае душата ти, за говеда или за овце или за вино или за спиртни пития, или за какво да е нещо което би пожелала душата ти... В края на всяка трета година да изваждаш целия десятък от произведението си през оная година... тъй щото левитинът (защото той няма дял нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат; за да те благослови Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти, които ще вършиш.”
Контекстът показва, че тук не става дума за обикновения десятък, предназначен за поддържане на духовенството. Може би се смущавате от допускането на вино и спиртно питие. Трябва да кажем, че Бог никога не е бил съгласен с това и е посочвал лошите последици от употребата на алкохол, както видяхме в една от предните глави. Но поради невежеството Той го е толерирал, както е търпял и многоженството, с което също не е бил съгласен. Но в Новия Завет Христос посочи първоначалния Божий идеал за семейството - моногамията (едноженството), а по-късно ап.Павел заяви, че Бог е търпял времената на невежество, но сега когато е дадена много светлина по тези въпроси, той заповядва на всички да се коригират - Деян.17:30:
“Бог прочее без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят.”
Вторият десятък се използваше за общонародни тържества и за благотворителни цели. На тези свещени семейни празници се канеха икономически слабите - левити, чужденци, сираци и вдовици. Бог определяше мястото на тези тържества и те бяха предназначени за стимулиране на религиозния живот на народа. Този втори десятък се консумираше на всяка трета и шеста година. В седмата година земята си почиваше и не се изискваше никакъв десятък.
Освен втория десятък израиляните са принасяли и първи плодове от посевите и първородните от добитъка. И като се сумират двата десятъка и всички останали дарения оказва се, че това е било приблизително една четвърт от доходите на Божия народ в древността. По този начин се е проверявала и развивала щедростта на вярващите и всичко това е било възпитателно средство за надвиване на себелюбието.
Нека сега преминем към Новия завет. Потвърдена ли е десятъчната система от Исус и апостолите?
Становището Си по този въпрос Христос е определил в Матей - Мат.23:23:
“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от гйозума, копъра и кимона, а сте пренебрегнали по-важните неща от закона - правосъдието, милостта, и верността, но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате.”
Тук Спасителят бичува лицемерието на фарисеите. Те стриктно спазваха външните форми, даваха десятък от тези треви, но същевременно вършеха задкулисно големи неправди. Но с тези думи Исус одобри и потвърди десятъчната система; Той заяви, че тези неща трябва да се правят. В Лука 10:7 Христос подчертава, че работникът заслужава заплатата си:
“И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата...”
И ап.Павел говори за възнаграждението на Божиите служители, макар, че не споменава буквално десятъка - 1Кол.9:13,14:
“Не знаете ли, че тия, които свещенодействат се хранят от светилището? и че тия които служат на олтаря, вземат дял от олтаря? Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.”
Сравнявайки службите на старозаветния свещеник и новозаветния проповедник, великият апологет на християнството заявява, че Бог е наредил проповедниците да бъдат издържани от църквата. Право е Божият служител да посвети времето и силите си на Божията кауза и да не търси препитание в друга област.
Изобщо в Новия Завет десятъчната институция никъде не е отменена.
И днес тя е с неоценима стойност за Божието дело в целия свят. Бързото разпространение на тройната ангелска вест е възможно благодарение на Божиите святи средства.
За съвременния християнин отдаването на една десета част от всички приходи е личен въпрос, въпрос на съвест и признаване Твореца като източник на всички блага. Но Бог обещава Своите изобилни благословения на верните Си представители - Мал.3:8-12:
“Ще краде ли човек Бога? Вие обаче Ме крадете. Но думате: В какво Те крадем? В десятъците и приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да! Целият тоя народ Ме крадете! Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него. И заради вас ще смъмря поглъщателя, та няма вече да поврежда рожбите на земята ви и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на силите. Всичките народи ще ви облажават, защото ще бъдете желателна земя, казва Господ на Силите.”
В дните на пр. Малахия юдеите бяха неверни в десятъка и Бог ги обвини в кражба. Апелът за верност отправен към тях е валиден и за нас днес. Верността в материалните приношения ще се оплоди в неочаквани благословения в личния живот и семейството, както в материалната така и в духовната област.